Паталеница е едно от многобройните села на територията на Южна България и се пада в пределите на област Пазарджик. През 1955-та година между това село и съседното такова Баткун се образува обединение. Крайният резултат е, че към днешна дата отстоящото само на 15 км от Пазарджик в посока югозапад село се явява едно от най-големите по северната страна на Къркария. Това е един от родопските ридове, който има огромно значение от стратегическа гледна точка за региона още по времето на дълбоката древност. Селищата тук били разположени в началото на Тракия, а също долината на река Места и коритото на Чепинска река. Но през вътрешността на селото минават водите на още един речен басейн, известен с името Ерменска. За нея специално се споменава в написаната от Иван Батаклиев книга Пазарджик и Пазарджишко. Той е виден български географ, а трудът му излиза през 1969-та година. На страница 72 е посочено името на реката.
Црънча и Дебращица са две от селата, намиращи се в непосредствена близост до Паталеница, като Ветрен дол и Варвара също стоят на по-малко от десет км дистанция. Основното, което привлича тук туристите от страната през лятото, е уникално красивата природа и планински въздух. Като всяка една дестинация в близост до Родопите, интересът към туризма не бива да се приема като неочаквана изненада. Възникването на населеното място следва да се отнесе през периода на средните векове, а през това време Баткун има уредбата на типично гръцко селище. Баткунион пък е името на стара средновековна крепост, която представлява през въпросния период най-голямото за региона селище. Селото също така разполага с храм на Аполон, още един красноречив белег за гръцкия му облик. С прилагателните блестящ и богат е наричана тази крепост – град, от която няма по-красива и голяма в цялата пазарджишка околия. Войските на двама от най-видните пълководци в световната история минават по тези земи – Филип и Александър Македонски. Светилището на Асклепий се намира тук, но днес от него могат да се видят единствено отделни фрагменти и останки. Те са по-близо до Баткун, но така или иначе говорим за едно и също населено място.
Фамилното име на Асклепий е Земидренски, а това светилище се отнася през периода между първото и четвъртото столетие от Христа. Тракийският бог Херос явно е бил на почит по тези места или пък е пребивавал тук за известно време. За подобни асоциации навеждат намерените вътре оброчни плочки, принадлежащи именно на Херос. Жертвеникът и статуетките също са сред ценните и представляващи интерес за археологията предмети. Много на брой монети допълват тази колекция, която достига до нас благодарение на направените теренни проучвания. Днес всичко това се пази на съхранение в Пазарджишкия регионален музей, който освен това е и исторически. Близостта на селото с един манастир довежда до излизането на още един популярен научен труд, останал в историята с наименованието Баткунска хроника. Тя описва един от най-трудните периоди за страната – османското робство. Подробно е разказано за насилията и издевателствата на турците спрямо родопското население, но най-добър в това отношение е романът на Антон Дончев Време разделно.
